Просъница

Събудих се... не се усмихвам... Очите ми те търсят сънени и тъжни. В завивките се гуша и притихвам.. И ... нямам думи... те са тъй ненужни...

Какво да кажа? Че те искам, до болка и до бездихание! Копнея да те милвам и целувам... Кому е нужно това признание?

Не ще изтрие ми сълзите. Безсмислено е и боли! Попарва даже и мечтите, че заедно ще бъдем – аз и ти...

Денят без теб е мрачен и горчив. Не ми харесва... ще заспивам! Сънят ми е любовен и красив! В съня съм с теб и съм щастлива!

Несломима

Да бяхте разрязали гръдта ми без жал!

Да бяхте изтръгнали грубо сърцето!

Да бяхте го хвърлили в черната кал!

Да бяхте го тъпкали силно, свирепо!

Да бяхте го смазали с тежки юмруци!

Да бяхте го ритали, блъскали, били!

Да бяхте го стреляли с огнени буци

... така да го бяхте сломили...

Тежките думи не ще го пречупят!

Нито предателства, нито беди!

Неверни приятелства не ще го заключат

за нови любови и нови мечти!

Лъжливи другари не ще го откажат

да раздава от себе си всичко накуп!

Измамни усмивки не ще го накажат

да превърне се в сив каменен труп.

Напротив ще давам до края!

Ще вярвам, ще пилея и пак ще мечтая!

Ще срещам с усмивка неволи, злини!

Ще дарявам топлина на всички души!

Ще споделям, ще тръпна и пак ще се смея!

Ще лудувам, ще горя в страст, ще копнепя!

Сърцето ми силно и бурно тупти

и никой от вас не ще го сломи!

Безмълвно

Изпратих те,
с чаша скъпо шампанско 
тържествено отпивах те – 

по глътка!
След всяка
дълга пауза правих,
отново да усетя тебе
и... онази тръпка!

Сбогувах се,
с дима на качествена пура -
изпуших я във твоя чест!
Със всяко дръпване си спомнях всяка дума
и всеки малък, нежен жест.

Довиждане.
Със тебе всичко беше нереално.
Отпивах с устните ти новите отрови.
Държах се лудо, глупаво, скандално!
Изпитах много чувства – нови!

Сбогувам се,
но как ли се изпраща мъж,
с когото само мигове си си крадяла?
Като улица след септемврийски дъжд -
оставам тиха... всичко премълчала.

Ти ли си?

Ти ли си? 
Отново във съня ми
идваш все неканен...
И нечакан... 

Усмихваш се..
Лежиш до мен
и ме докосваш,
както правеше преди...
И се превръщам в трепет
и бия учестено в твоите гърди
и не смея да помръдна,
за да не изчезнеш...
... Ти...
Да те усещам...

Ти ли си?
Отново във съня ми
нахлуваш
все неканен...
и нечакан...
Целуваш устните ми
и страните,
както някога – преди!
А аз не казвам нито дума
За да не изчезнеш...
… Ти...

Ти ли си?
Аз... не чакам вече.
Но е хубаво че идваш.
Макар за миг... макар и от далече
нахлувай в сънищата ми!
Там поне да те усещам!
Не смея да те пусна в своите мечти!

... с дъх на друг живот

Минутка само, с дъх на друг живот

и в този миг прегръщам си мечтата!

И тръпна в ласките на теб, Любов,

опиянена от вкуса на свободата!

Минутка само, а толкова емоции събрала

и жар, и трепет, и копнеж, и страст...

От устните ти пия, зажадняла,

притисната до теб, изгаряща в екстаз!

Минутка само и толкоз бързо отлетява!

Събуждам се в реалност, самота...

Ала, затворила очи, мечтата си остава

да грее силно в минутката една!

...и тръпна... и искам... теб!

Когато погледна в очите ти

се изгубвам...

толкова сини, толкова искрени

необятни... неповторими...

Поглеждам усмивката ти

и ме поразява...

толкова нежна и чувствена,

копнееща... тръпнеща...

Ръцете ти, жадни за мене,

за моите ласки...

ухание...

тяло...

Грешно е...

забранено...

...копнея за това

всяка минута...

всяка секунда...

и казвам си „Спри”...

и поглеждам очите ти

и пак копнея...

и тръпна... и искам... теб!